Apr 10, 2010, 4:27 PM

Аз съм тук (сонет)

  Poetry » Other
735 0 3

АЗ СЪМ ТУК

                                      (в памет на брат ми)

 

Защо тъгуваш, ще се видим,

такъв е ходът на живота -

щом дошли сме, ще си идем.

 

Настъпи рано моят час,

искрицата смали се и… Угасна

животът с просто име „Аз”.

Казват там, че е прекрасно.

 

Ти само изпрати ме до вратата, дето

прясна пръст след мене я затваря.

След нея почва пътят към Небето.

 

А ти се чувстваш сам и изоставен,

невярващ в друг живот и във Небето.

Пък аз съм тук, съвсем не съм си тръгнал

и пазя твоя сън и твойто щастие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...