10.04.2010 г., 16:27

Аз съм тук (сонет)

736 0 3

АЗ СЪМ ТУК

                                      (в памет на брат ми)

 

Защо тъгуваш, ще се видим,

такъв е ходът на живота -

щом дошли сме, ще си идем.

 

Настъпи рано моят час,

искрицата смали се и… Угасна

животът с просто име „Аз”.

Казват там, че е прекрасно.

 

Ти само изпрати ме до вратата, дето

прясна пръст след мене я затваря.

След нея почва пътят към Небето.

 

А ти се чувстваш сам и изоставен,

невярващ в друг живот и във Небето.

Пък аз съм тук, съвсем не съм си тръгнал

и пазя твоя сън и твойто щастие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...