АЗ СЪМ ТУК
(в памет на брат ми)
Защо тъгуваш, ще се видим,
такъв е ходът на живота -
щом дошли сме, ще си идем.
Настъпи рано моят час,
искрицата смали се и… Угасна
животът с просто име „Аз”.
Казват там, че е прекрасно.
Ти само изпрати ме до вратата, дето
прясна пръст след мене я затваря.
След нея почва пътят към Небето.
А ти се чувстваш сам и изоставен,
невярващ в друг живот и във Небето.
Пък аз съм тук, съвсем не съм си тръгнал
и пазя твоя сън и твойто щастие.
© Албена Стефанова Всички права запазени