АЗ СЪМ ТВОЕТО МЕЧОЧЕ

… по софийските пресечки се разхождат бели мечки,

сняг се сипе на парцали пред Централни хали.

В миг изгубих ум и дума, скрих се в подлеза на ЦУМ-а,

щом трамвайчето изхлопа върху мен – към Попа.

И от щанда за закуски тръгнах с баничка – по „Руски“,

делнах си я с три врабчета на Петте кьошета.

Сетне в храм „Свети Никола“ хлътнах със надежда гола

Бог над моята свещица да склони зеница.

Към Централна ЖП-гара с кеф бакшишът ме откара

и ми каза: – Брат, наслука, махай се оттука!

Еее-х, под Витошкия хребет как мечтах си да съм с тебе,

да те милна, да те гушна, стихче да ти шушна.

Ако те е страх от мечка, никаква с мен нямаш пречка! –

с теб съм в тоя студ нагрочен! – твоето мечоче.

11 януарий 2025 г.

гр. София, 8, 30 ч.