15 янв. 2025 г., 07:56

Аз съм твоето мечоче

399 2 1

АЗ СЪМ ТВОЕТО МЕЧОЧЕ

 

… по софийските пресечки се разхождат бели мечки,

сняг се сипе на парцали пред Централни хали.

В миг изгубих ум и дума, скрих се в подлеза на ЦУМ-а,

щом трамвайчето изхлопа върху мен – към Попа.

И от щанда за закуски тръгнах с баничка – по „Руски“,

делнах си я с три врабчета на Петте кьошета.

Сетне в храм „Свети Никола“ хлътнах със надежда гола

 

Бог над моята свещица да склони зеница.

Към Централна ЖП-гара с кеф бакшишът ме откара

и ми каза: – Брат, наслука, махай се оттука!

Еее-х, под Витошкия хребет как мечтах си да съм с тебе,

да те милна, да те гушна, стихче да ти шушна.

Ако те е страх от мечка, никаква с мен нямаш пречка! –

с теб съм в тоя студ нагрочен! – твоето мечоче.

 

11 януарий 2025 г.

гр. София, 8, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...