15.01.2025 г., 7:56

Аз съм твоето мечоче

395 2 1

АЗ СЪМ ТВОЕТО МЕЧОЧЕ

 

… по софийските пресечки се разхождат бели мечки,

сняг се сипе на парцали пред Централни хали.

В миг изгубих ум и дума, скрих се в подлеза на ЦУМ-а,

щом трамвайчето изхлопа върху мен – към Попа.

И от щанда за закуски тръгнах с баничка – по „Руски“,

делнах си я с три врабчета на Петте кьошета.

Сетне в храм „Свети Никола“ хлътнах със надежда гола

 

Бог над моята свещица да склони зеница.

Към Централна ЖП-гара с кеф бакшишът ме откара

и ми каза: – Брат, наслука, махай се оттука!

Еее-х, под Витошкия хребет как мечтах си да съм с тебе,

да те милна, да те гушна, стихче да ти шушна.

Ако те е страх от мечка, никаква с мен нямаш пречка! –

с теб съм в тоя студ нагрочен! – твоето мечоче.

 

11 януарий 2025 г.

гр. София, 8, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...