15.01.2025 г., 7:56

Аз съм твоето мечоче

396 2 1

АЗ СЪМ ТВОЕТО МЕЧОЧЕ

 

… по софийските пресечки се разхождат бели мечки,

сняг се сипе на парцали пред Централни хали.

В миг изгубих ум и дума, скрих се в подлеза на ЦУМ-а,

щом трамвайчето изхлопа върху мен – към Попа.

И от щанда за закуски тръгнах с баничка – по „Руски“,

делнах си я с три врабчета на Петте кьошета.

Сетне в храм „Свети Никола“ хлътнах със надежда гола

 

Бог над моята свещица да склони зеница.

Към Централна ЖП-гара с кеф бакшишът ме откара

и ми каза: – Брат, наслука, махай се оттука!

Еее-х, под Витошкия хребет как мечтах си да съм с тебе,

да те милна, да те гушна, стихче да ти шушна.

Ако те е страх от мечка, никаква с мен нямаш пречка! –

с теб съм в тоя студ нагрочен! – твоето мечоче.

 

11 януарий 2025 г.

гр. София, 8, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...