Аз съм земята ти суха,
изпръхнала,
ти си небето ми,
натежало от дъжд.
Влага очаквам,
от сълзи пресъхнала -
влага очаква засъхнала ръж.
Нежно покриваш ме -
мъгла изумрудена -
попивам те жадно -
вълшебен екстаз,
разлиствам се утринно -
с финес пеперудено,
светът е притихнал,
загледан във нас.
Безразсъдно улисани,
копнежно унесени -
сливане тайнствено,
начало и грях.
Утро неканено,
кестени есенни,
изплакани листи
и сълзи по тях.
© Валка Todos los derechos reservados