Аз съм земята ти суха,
изпръхнала,
ти си небето ми,
натежало от дъжд.
Влага очаквам,
от сълзи пресъхнала -
влага очаква засъхнала ръж.
Нежно покриваш ме -
мъгла изумрудена -
попивам те жадно -
вълшебен екстаз,
разлиствам се утринно -
с финес пеперудено,
светът е притихнал,
загледан във нас.
Безразсъдно улисани,
копнежно унесени -
сливане тайнствено,
начало и грях.
Утро неканено,
кестени есенни,
изплакани листи
и сълзи по тях.
© Валка All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
