10.06.2010 г., 14:45

Аз съм земята ти, ти си небето ми

2.1K 1 11

Аз съм земята ти суха,

изпръхнала,

ти си небето ми,

натежало от дъжд.

Влага очаквам,

от сълзи пресъхнала -

влага очаква засъхнала ръж.

Нежно покриваш ме -

мъгла изумрудена -

попивам те жадно -

вълшебен екстаз,

разлиствам се утринно -

с финес пеперудено,

светът е притихнал,

загледан във нас.

Безразсъдно улисани,

копнежно унесени -

сливане тайнствено,

начало и грях.

Утро неканено,

кестени есенни,

изплакани листи

и сълзи по тях.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...