13 ene 2008, 23:37

Аз те взех

799 0 4

Аз те взех

Аз помня, трябваше да тръгна,
не исках, но трябваше да те оставя,
помня, за последно ме прегърна
и тихо каза "Няма да те забравя".

Погледнах насълзените очи,
целунах те и казах "Бягай",
не се обърна, просто продължи,
за да не почне болката да стяга.

След тебе тъжно махах аз,
махаше безсмислено ръката,
заплаках тихичко без глас,
но никой не видя сълзата.

В този миг небето се разплака,
а Слънцето зад облаци се скри
и няма вече да те чакам
и да целувам твоите очи...

Но в този миг не те оставих,
аз взех с мене всеки спомен,
дълбоко в сърцето го поставих
и с обич носех го в света огромен.

И зная, ще боли, ще мине време,
с мен ще плаче всяка нощ небето,
но знам, не си далеч от мене,
защото аз те взех с мен в сърцето...

01.07.2006

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...