Jan 13, 2008, 11:37 PM

Аз те взех

  Poetry » Love
796 0 4

Аз те взех

Аз помня, трябваше да тръгна,
не исках, но трябваше да те оставя,
помня, за последно ме прегърна
и тихо каза "Няма да те забравя".

Погледнах насълзените очи,
целунах те и казах "Бягай",
не се обърна, просто продължи,
за да не почне болката да стяга.

След тебе тъжно махах аз,
махаше безсмислено ръката,
заплаках тихичко без глас,
но никой не видя сълзата.

В този миг небето се разплака,
а Слънцето зад облаци се скри
и няма вече да те чакам
и да целувам твоите очи...

Но в този миг не те оставих,
аз взех с мене всеки спомен,
дълбоко в сърцето го поставих
и с обич носех го в света огромен.

И зная, ще боли, ще мине време,
с мен ще плаче всяка нощ небето,
но знам, не си далеч от мене,
защото аз те взех с мен в сърцето...

01.07.2006

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...