13.01.2008 г., 23:37

Аз те взех

800 0 4

Аз те взех

Аз помня, трябваше да тръгна,
не исках, но трябваше да те оставя,
помня, за последно ме прегърна
и тихо каза "Няма да те забравя".

Погледнах насълзените очи,
целунах те и казах "Бягай",
не се обърна, просто продължи,
за да не почне болката да стяга.

След тебе тъжно махах аз,
махаше безсмислено ръката,
заплаках тихичко без глас,
но никой не видя сълзата.

В този миг небето се разплака,
а Слънцето зад облаци се скри
и няма вече да те чакам
и да целувам твоите очи...

Но в този миг не те оставих,
аз взех с мене всеки спомен,
дълбоко в сърцето го поставих
и с обич носех го в света огромен.

И зная, ще боли, ще мине време,
с мен ще плаче всяка нощ небето,
но знам, не си далеч от мене,
защото аз те взех с мен в сърцето...

01.07.2006

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...