Аз те взех
Аз те взех
Аз помня, трябваше да тръгна,
не исках, но трябваше да те оставя,
помня, за последно ме прегърна
и тихо каза "Няма да те забравя".
Погледнах насълзените очи,
целунах те и казах "Бягай",
не се обърна, просто продължи,
за да не почне болката да стяга.
След тебе тъжно махах аз,
махаше безсмислено ръката,
заплаках тихичко без глас,
но никой не видя сълзата.
В този миг небето се разплака,
а Слънцето зад облаци се скри
и няма вече да те чакам
и да целувам твоите очи...
Но в този миг не те оставих,
аз взех с мене всеки спомен,
дълбоко в сърцето го поставих
и с обич носех го в света огромен.
И зная, ще боли, ще мине време,
с мен ще плаче всяка нощ небето,
но знам, не си далеч от мене,
защото аз те взех с мен в сърцето...
01.07.2006
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Михайлова Все права защищены
