Аз зная, че ти си зад мене
(усещам парфюма ти лек).
Дочувам как тихичко крачиш
(как бавно се носиш напред).
Щом думи към тебе отправя
те тъй не достигат до теб.
Реша ли назад да погледна,
невидима ставаш за мен.
Макар по еднаква пътека
да крачим(е) двамата с теб...
дели ни нас цяла вселена,
разделяйки тебе от мен.
© Андрей Андреев Todos los derechos reservados