Облак бял ли те донесе.
С гълъб ли от нейде долетя.
Странен дар със теб
животът ми поднесе.
Другата половина
от изгубената ми душа.
Сега поне разбрах къде е.
И макар и да не си до мен.
Слънцето поглеждай, щом изгрее.
С него ти желаем хубав ден.
Вечер щом заспиш,
ще идвам със звездите.
Тогава ще е цяла моята душа.
Кой ли Бог ни чу молбите.
Аз зная вече, че не съм сама.
© Виолета Todos los derechos reservados