Облак бял ли те донесе.
С гълъб ли от нейде долетя.
Странен дар със теб
животът ми поднесе.
Другата половина
от изгубената ми душа.
Сега поне разбрах къде е.
И макар и да не си до мен.
Слънцето поглеждай, щом изгрее.
С него ти желаем хубав ден.
Вечер щом заспиш,
ще идвам със звездите.
Тогава ще е цяла моята душа.
Кой ли Бог ни чу молбите.
Аз зная вече, че не съм сама.
© Виолета All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
