3.07.2017 г., 21:48

Аз зная вече...

993 6 29

Облак бял ли те донесе. 
С гълъб ли от нейде долетя.
Странен дар със теб 
животът ми поднесе. 
Другата половина 
от изгубената ми душа. 

 

Сега поне разбрах къде е. 
И макар и да не си до мен. 
Слънцето поглеждай, щом изгрее.
С него ти желаем хубав ден. 

 

Вечер щом заспиш,

ще идвам със звездите.  
Тогава ще е цяла моята душа.
Кой ли Бог ни чу молбите.
Аз зная вече, че не съм сама. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти
  • Много хубаво,Виолета!Поздравления!!!
  • Иржи при твоите готини коментари, хич нема нужда ни от емоти, ни от иконки. То такъв образ като теб
  • Все със закъснение коментирам,Вили,но да си кажа и аз думата-намерила си точната ниша,в която най-успешно да пишеш,браво!Не зная къде са тия емотикони,бих ти сложила много....
  • Хей, радвам се да те видя
    Благодаря, че ме подкрепяше още от началото. Казвала съм ти и пак ще ти кажа, няма да забравя подадената от теб ръка.
    Поздрави и хубава вечер.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...