3 июл. 2017 г., 21:48

Аз зная вече...

995 6 29

Облак бял ли те донесе. 
С гълъб ли от нейде долетя.
Странен дар със теб 
животът ми поднесе. 
Другата половина 
от изгубената ми душа. 

 

Сега поне разбрах къде е. 
И макар и да не си до мен. 
Слънцето поглеждай, щом изгрее.
С него ти желаем хубав ден. 

 

Вечер щом заспиш,

ще идвам със звездите.  
Тогава ще е цяла моята душа.
Кой ли Бог ни чу молбите.
Аз зная вече, че не съм сама. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти
  • Много хубаво,Виолета!Поздравления!!!
  • Иржи при твоите готини коментари, хич нема нужда ни от емоти, ни от иконки. То такъв образ като теб
  • Все със закъснение коментирам,Вили,но да си кажа и аз думата-намерила си точната ниша,в която най-успешно да пишеш,браво!Не зная къде са тия емотикони,бих ти сложила много....
  • Хей, радвам се да те видя
    Благодаря, че ме подкрепяше още от началото. Казвала съм ти и пак ще ти кажа, няма да забравя подадената от теб ръка.
    Поздрави и хубава вечер.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...