понякога вървейки между хората
меко се отърквам в аурата
дарена им от позитивното ми мислене
или романтика
друг път пък вървейки между хората
се насинявам от тъй острите им ръбове
злопаметно и живописно спомнени
и бързам глупаво назад
с първото горда, с второто свикнала
вървя ту наум, ту пешком
и стилизирам ту успешно, ту не чак
срещите