5 oct 2008, 13:27

***

  Poesía
1.1K 0 5
понякога вървейки между хората
меко се отърквам в аурата
дарена им от позитивното ми мислене
или романтика

друг път пък вървейки между хората
се насинявам от тъй острите им ръбове
злопаметно и живописно спомнени
и бързам глупаво назад

с първото горда, с второто свикнала
вървя ту наум, ту пешком
и стилизирам ту успешно, ту не чак
срещите

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Деянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стилизации, аргументации, автоматизации... а ти просто си вървиш!
    Е, как да не ти се кефи човек!

    Ave



  • Интересно! Харесах! Поздрав!
  • Раичка (нали не се сърдиш че те наричам така) ... радвам се че се появяваш понякога ...


    върви сред хората ... нека , нека ако трябва дори да насиняват... част от ..играта е ...

    http://www.youtube.com/watch?v=Z3ClCwcCvdQ

    върви ... нека те стъпчат... докато не се превърнеш в нещо силно и неразрушимо

  • Много ми хареса! Поздрав!
  • успешно
    определено

    много!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...