5 окт. 2008 г., 13:27

***

1.2K 0 5
понякога вървейки между хората
меко се отърквам в аурата
дарена им от позитивното ми мислене
или романтика

друг път пък вървейки между хората
се насинявам от тъй острите им ръбове
злопаметно и живописно спомнени
и бързам глупаво назад

с първото горда, с второто свикнала
вървя ту наум, ту пешком
и стилизирам ту успешно, ту не чак
срещите

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Деянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стилизации, аргументации, автоматизации... а ти просто си вървиш!
    Е, как да не ти се кефи човек!

    Ave



  • Интересно! Харесах! Поздрав!
  • Раичка (нали не се сърдиш че те наричам така) ... радвам се че се появяваш понякога ...


    върви сред хората ... нека , нека ако трябва дори да насиняват... част от ..играта е ...

    http://www.youtube.com/watch?v=Z3ClCwcCvdQ

    върви ... нека те стъпчат... докато не се превърнеш в нещо силно и неразрушимо

  • Много ми хареса! Поздрав!
  • успешно
    определено

    много!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...