Oct 5, 2008, 1:27 PM

***

Poetry

1.1K 0 5

понякога вървейки между хората
меко се отърквам в аурата
дарена им от позитивното ми мислене
или романтика

друг път пък вървейки между хората
се насинявам от тъй острите им ръбове
злопаметно и живописно спомнени
и бързам глупаво назад

с първото горда, с второто свикнала
вървя ту наум, ту пешком
и стилизирам ту успешно, ту не чак
срещите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananke (Радослав Смилков)

Стилизации, аргументации, автоматизации... а ти просто си вървиш!
Е, как да не ти се кефи човек!

Ave

2008-10-06T17:14:50+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Интересно! Харесах! Поздрав!

2008-10-05T19:32:13+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

Раичка (нали не се сърдиш че те наричам така) ... радвам се че се появяваш понякога ...

върви сред хората ... нека , нека ако трябва дори да насиняват... част от ..играта е ...

http://www.youtube.com/watch?v=Z3ClCwcCvdQ

върви ... нека те стъпчат... докато не се превърнеш в нещо силно и неразрушимо

2008-10-05T14:28:07+03:00
spring_girl91 (Теди)

Много ми хареса! Поздрав!

2008-10-05T13:43:44+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

успешно
определено

много!

2008-10-05T13:37:47+03:00