* * *

Аз искам като птица да мога да се смея.

И като вятъра да бъда бърза.

И времето да мога да пилея.

Без страх, че ръцете ми то върза.

Аз искам без болка да са очите

на моите близки и обични,

но отминаха се вече дните,

когато мислите ни бяха лични.

Аз искам на света да помогна,

на страната, на народа,

без от това да се замогна -

тогава ще е смислен той, Живота.

А времето продължава да минава

и хората заедно със него,

и вечността изчезва във безкрая

като реката във морето.