Jul 21, 2012, 12:23 PM

* * *

  Poetry
386 0 0

Аз искам като птица да мога да се смея.

И като вятъра да бъда бърза.

И времето да мога да пилея.

Без страх, че ръцете ми то върза.

 

Аз искам без болка да са очите

на моите близки и обични,

но отминаха се вече дните,

когато мислите ни бяха лични.

 

Аз искам на света да помогна,

на страната, на народа,

без от това да се замогна -

тогава ще е смислен той, Живота.

 

А времето продължава да минава

и хората заедно със него,

и вечността изчезва във безкрая

като реката във морето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бананово Синьо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...