21.07.2012 г., 12:23

* * *

387 0 0

Аз искам като птица да мога да се смея.

И като вятъра да бъда бърза.

И времето да мога да пилея.

Без страх, че ръцете ми то върза.

 

Аз искам без болка да са очите

на моите близки и обични,

но отминаха се вече дните,

когато мислите ни бяха лични.

 

Аз искам на света да помогна,

на страната, на народа,

без от това да се замогна -

тогава ще е смислен той, Живота.

 

А времето продължава да минава

и хората заедно със него,

и вечността изчезва във безкрая

като реката във морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бананово Синьо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...