15 ago 2009, 19:42

Баба и внуче

3.3K 0 9

Внучето в колата влезе

и не иска то да слезе,

силно клаксона натиска

и да спре не му се иска.

Баба мило го закача

и му казва "Ще заплача,

вече ме боли главата,

хайде, слизай от колата,

ще ти дам аз шоколадче

и да караш свойто влакче.''

 

Слезе, вкъщи се завтече,

якето си то облече,

с баба за ръка замина

със подскок за магазина.

Шоколад от там вземаха,

пак във вкъщи се прибраха,

мина и на всички даде

и щастлив от него яде.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления и от мен, Ваня!
    Харесвам и стихчетата ти за деца, а твоите много ми допадат, защото са написани като това по истински случки. От личен опит зная, че това е част от "магията", която ги прави толкова неподправени и интересни.
    Прегръщам те, сърдечно!

  • Даа, и не едно а две
    Така, че познавам това прекрасно усещане.
  • Чудничко!
    Обожавам ги тези палавници!
  • Това стихче е писано по истинска случка.Случайно видях историята с мъника Преслав и баба му-Ценка,която го караше да слезе от колата.Казах си:Малеее!Как ще го смъкнат това дете от там?Преско се заливаше от смях след всяко натискане на клаксона.И така се появи това стихче.Благодаря на всички,които го прочетоха!Аneta_kz явно и ти имаш едно мъниче край теб.Поздрви на всички и благодаря за коментарите!
  • Ей, оазисче такова!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...