15 ago 2009, 19:42

Баба и внуче

3.3K 0 9

Внучето в колата влезе

и не иска то да слезе,

силно клаксона натиска

и да спре не му се иска.

Баба мило го закача

и му казва "Ще заплача,

вече ме боли главата,

хайде, слизай от колата,

ще ти дам аз шоколадче

и да караш свойто влакче.''

 

Слезе, вкъщи се завтече,

якето си то облече,

с баба за ръка замина

със подскок за магазина.

Шоколад от там вземаха,

пак във вкъщи се прибраха,

мина и на всички даде

и щастлив от него яде.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления и от мен, Ваня!
    Харесвам и стихчетата ти за деца, а твоите много ми допадат, защото са написани като това по истински случки. От личен опит зная, че това е част от "магията", която ги прави толкова неподправени и интересни.
    Прегръщам те, сърдечно!

  • Даа, и не едно а две
    Така, че познавам това прекрасно усещане.
  • Чудничко!
    Обожавам ги тези палавници!
  • Това стихче е писано по истинска случка.Случайно видях историята с мъника Преслав и баба му-Ценка,която го караше да слезе от колата.Казах си:Малеее!Как ще го смъкнат това дете от там?Преско се заливаше от смях след всяко натискане на клаксона.И така се появи това стихче.Благодаря на всички,които го прочетоха!Аneta_kz явно и ти имаш едно мъниче край теб.Поздрви на всички и благодаря за коментарите!
  • Ей, оазисче такова!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...