15.08.2009 г., 19:42

Баба и внуче

3.3K 0 9

Внучето в колата влезе

и не иска то да слезе,

силно клаксона натиска

и да спре не му се иска.

Баба мило го закача

и му казва "Ще заплача,

вече ме боли главата,

хайде, слизай от колата,

ще ти дам аз шоколадче

и да караш свойто влакче.''

 

Слезе, вкъщи се завтече,

якето си то облече,

с баба за ръка замина

със подскок за магазина.

Шоколад от там вземаха,

пак във вкъщи се прибраха,

мина и на всички даде

и щастлив от него яде.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления и от мен, Ваня!
    Харесвам и стихчетата ти за деца, а твоите много ми допадат, защото са написани като това по истински случки. От личен опит зная, че това е част от "магията", която ги прави толкова неподправени и интересни.
    Прегръщам те, сърдечно!

  • Даа, и не едно а две
    Така, че познавам това прекрасно усещане.
  • Чудничко!
    Обожавам ги тези палавници!
  • Това стихче е писано по истинска случка.Случайно видях историята с мъника Преслав и баба му-Ценка,която го караше да слезе от колата.Казах си:Малеее!Как ще го смъкнат това дете от там?Преско се заливаше от смях след всяко натискане на клаксона.И така се появи това стихче.Благодаря на всички,които го прочетоха!Аneta_kz явно и ти имаш едно мъниче край теб.Поздрви на всички и благодаря за коментарите!
  • Ей, оазисче такова!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...