15 авг. 2009 г., 19:42
Баба и внуче
Внучето в колата влезе
и не иска то да слезе,
силно клаксона натиска
и да спре не му се иска.
Баба мило го закача
и му казва "Ще заплача,
вече ме боли главата,
хайде, слизай от колата,
ще ти дам аз шоколадче
и да караш свойто влакче.''
Слезе, вкъщи се завтече,
якето си то облече,
с баба за ръка замина
със подскок за магазина.
Шоколад от там вземаха,
пак във вкъщи се прибраха,
мина и на всички даде
и щастлив от него яде.
© Иванка Морарова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Даа, и не едно а две
Така, че познавам това прекрасно усещане. -
Чудничко!
Обожавам ги тези палавници! -
Това стихче е писано по истинска случка.Случайно видях историята с мъника Преслав и баба му-Ценка,която го караше да слезе от колата.Казах си:Малеее!Как ще го смъкнат това дете от там?Преско се заливаше от смях след всяко натискане на клаксона.И така се появи това стихче.Благодаря на всички,които го прочетоха!Аneta_kz явно и ти имаш едно мъниче край теб.Поздрви на всички и благодаря за коментарите!
-
Ей, оазисче такова!
-
Точно това се случва и у дома
Много весело стихче. -
мило и драго ми беше да прочета...
поздравявавм те, Иванка. -
-
Колко весело!
Браво Ив,развесели ме!
Прегръдка от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Харесвам и стихчетата ти за деца, а твоите много ми допадат, защото са написани като това по истински случки. От личен опит зная, че това е част от "магията", която ги прави толкова неподправени и интересни.
Прегръщам те, сърдечно!