Баба и внуче

Poetry » For children

3.3K 0 9

Внучето в колата влезе

и не иска то да слезе,

силно клаксона натиска

и да спре не му се иска.

Баба мило го закача

и му казва "Ще заплача,

вече ме боли главата,

хайде, слизай от колата,

ще ти дам аз шоколадче

и да караш свойто влакче.''

Слезе, вкъщи се завтече,

якето си то облече,

с баба за ръка замина

със подскок за магазина.

Шоколад от там вземаха,

пак във вкъщи се прибраха,

мина и на всички даде

и щастлив от него яде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

liliv (Лилия Велчева)

Поздравления и от мен, Ваня!
Харесвам и стихчетата ти за деца, а твоите много ми допадат, защото са написани като това по истински случки. От личен опит зная, че това е част от "магията", която ги прави толкова неподправени и интересни.
Прегръщам те, сърдечно!

2010-01-25T08:29:44+02:00
Aneta_kz (Анета)

Даа, и не едно а две
Така, че познавам това прекрасно усещане.

2009-08-16T12:30:34+03:00
smile1 (Валка)

Чудничко!
Обожавам ги тези палавници!

2009-08-16T10:52:20+03:00
ивахрис (Иванка Морарова)

Това стихче е писано по истинска случка.Случайно видях историята с мъника Преслав и баба му-Ценка,която го караше да слезе от колата.Казах си:Малеее!Как ще го смъкнат това дете от там?Преско се заливаше от смях след всяко натискане на клаксона.И така се появи това стихче.Благодаря на всички,които го прочетоха!Аneta_kz явно и ти имаш едно мъниче край теб.Поздрви на всички и благодаря за коментарите!

2009-08-16T10:29:20+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Ей, оазисче такова!

2009-08-16T08:38:55+03:00