В съмнения - дантелената нощ
разпъваме с псувни и със закани,
с една непрекипяла дива мощ,
която помнят селските казани.
Какви казани бяха! - чист бакър
и място дето муза не припарва.
Опашка свива всеки зъл кахър,
щом лъхнеше на джибри и цигари.
Разчупеният хляб и пресен лук
не будеха погнуса и капризи.
Забивахме се в дните като плуг,
раздали се до втората си риза.
Сега ехтят псувни сред сив панел,
нарочили живота в кражба стара,
че не един любим ни е отнел
и мъката като първак ни пари.
Под вежди сключени в минорен знак
несбъднало се щастие кротува...
Какво, че ни изпраща сетен влак -
Той всеки градус в гърлото си струва!
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados