8 sept 2014, 17:30

Бакърени отблясъци

  Poesía
1.5K 0 11

В съмнения - дантелената нощ
разпъваме с псувни и със закани,
с една непрекипяла дива мощ,
която помнят селските казани.

Какви казани бяха! - чист бакър
и място дето муза не припарва.
Опашка свива всеки зъл кахър,
щом лъхнеше на джибри и цигари.

Разчупеният хляб и пресен лук
не будеха погнуса и капризи.
Забивахме се в дните като плуг,
раздали се до втората си риза.

Сега ехтят псувни сред сив панел,
нарочили живота в кражба стара,
че не един любим ни е отнел
и мъката като първак ни пари.

Под вежди сключени в минорен знак
несбъднало се щастие кротува...
Какво, че ни изпраща сетен влак -
Той всеки градус в гърлото си струва!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за това "балканско" стихо !Като първак е /не, че съм пила първак, де/!
  • Да, понякога всеки градус в гърлото си струва. Митко, харесах стихотворението ти и те поздравявам с едно мое на тема "селски казани" - нарича се "Ревност":
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=330532
  • Безжичен, дали когато Есенин е е описвал брезата, руската бреза, си е мислил, за европейски и други вкусове, или разбирания... а, сега остава да ми кажеш, че и шкембето трябва да се забрани и ще припадна от смях... Кави европейски нации, бе пич, та ние сме дали и аромат и цвят на цела Европа... или не сме, а? Я се портазрови из справочниците... белким се намери нещо... баси... снобарството май е повсеместно...
  • Стихотворението ( а не "стихът" - не се научиха в този сайт какво е стихотворение и какво е стих - четвърти клас!) дали ще говори нещо на другите европейски нации - май само ние си знаем - и това ни е проблемът!
  • Пренесеме някъде там!
    Благодаря!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...