8.09.2014 г., 17:30

Бакърени отблясъци

1.5K 0 11

В съмнения - дантелената нощ
разпъваме с псувни и със закани,
с една непрекипяла дива мощ,
която помнят селските казани.

Какви казани бяха! - чист бакър
и място дето муза не припарва.
Опашка свива всеки зъл кахър,
щом лъхнеше на джибри и цигари.

Разчупеният хляб и пресен лук
не будеха погнуса и капризи.
Забивахме се в дните като плуг,
раздали се до втората си риза.

Сега ехтят псувни сред сив панел,
нарочили живота в кражба стара,
че не един любим ни е отнел
и мъката като първак ни пари.

Под вежди сключени в минорен знак
несбъднало се щастие кротува...
Какво, че ни изпраща сетен влак -
Той всеки градус в гърлото си струва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за това "балканско" стихо !Като първак е /не, че съм пила първак, де/!
  • Да, понякога всеки градус в гърлото си струва. Митко, харесах стихотворението ти и те поздравявам с едно мое на тема "селски казани" - нарича се "Ревност":
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=330532
  • Безжичен, дали когато Есенин е е описвал брезата, руската бреза, си е мислил, за европейски и други вкусове, или разбирания... а, сега остава да ми кажеш, че и шкембето трябва да се забрани и ще припадна от смях... Кави европейски нации, бе пич, та ние сме дали и аромат и цвят на цела Европа... или не сме, а? Я се портазрови из справочниците... белким се намери нещо... баси... снобарството май е повсеместно...
  • Стихотворението ( а не "стихът" - не се научиха в този сайт какво е стихотворение и какво е стих - четвърти клас!) дали ще говори нещо на другите европейски нации - май само ние си знаем - и това ни е проблемът!
  • Пренесеме някъде там!
    Благодаря!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...