Sep 8, 2014, 5:30 PM

Бакърени отблясъци

  Poetry
1.5K 0 11

В съмнения - дантелената нощ
разпъваме с псувни и със закани,
с една непрекипяла дива мощ,
която помнят селските казани.

Какви казани бяха! - чист бакър
и място дето муза не припарва.
Опашка свива всеки зъл кахър,
щом лъхнеше на джибри и цигари.

Разчупеният хляб и пресен лук
не будеха погнуса и капризи.
Забивахме се в дните като плуг,
раздали се до втората си риза.

Сега ехтят псувни сред сив панел,
нарочили живота в кражба стара,
че не един любим ни е отнел
и мъката като първак ни пари.

Под вежди сключени в минорен знак
несбъднало се щастие кротува...
Какво, че ни изпраща сетен влак -
Той всеки градус в гърлото си струва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за това "балканско" стихо !Като първак е /не, че съм пила първак, де/!
  • Да, понякога всеки градус в гърлото си струва. Митко, харесах стихотворението ти и те поздравявам с едно мое на тема "селски казани" - нарича се "Ревност":
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=330532
  • Безжичен, дали когато Есенин е е описвал брезата, руската бреза, си е мислил, за европейски и други вкусове, или разбирания... а, сега остава да ми кажеш, че и шкембето трябва да се забрани и ще припадна от смях... Кави европейски нации, бе пич, та ние сме дали и аромат и цвят на цела Европа... или не сме, а? Я се портазрови из справочниците... белким се намери нещо... баси... снобарството май е повсеместно...
  • Стихотворението ( а не "стихът" - не се научиха в този сайт какво е стихотворение и какво е стих - четвърти клас!) дали ще говори нещо на другите европейски нации - май само ние си знаем - и това ни е проблемът!
  • Пренесеме някъде там!
    Благодаря!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...