Пак звучи любимата ми песен
и пак възнасям се в небето,
със сълзи пълнят се очите,
сякаш пеят те самите.
С чаша вино спомените връщам,
баладата сърцето ми обръща,
с нежна музика и мъка скрита,
наяве вече е тъгата ми прикрита.
За наздраве някой вдига чаша:
"Да е все така компанията наша",
събрали сме се уж за веселба,
а в тълпата гаснеща душа. ...