Dec 4, 2008, 11:08 PM

Балада

  Poetry
861 0 0

                                           Пак звучи любимата ми песен

                                           и пак възнасям се в небето,                                                   

                                           със сълзи пълнят се очите,

                                           сякаш пеят те самите.

                                           С чаша вино спомените връщам,

                                           баладата сърцето ми обръща,

                                           с нежна музика и мъка скрита,

                                           наяве вече е тъгата ми прикрита.

                                           За наздраве някой вдига чаша:

                                           "Да е все така компанията наша",

                                           събрали сме се уж за веселба,

                                           а в тълпата гаснеща душа.

                                           Едва ли мене само песента вълнува,

                                           все някой има, който се преструва,,

                                           който смее се, а музиката го стопява

                                           и за нещо тъжно спомен му навява.

                                           Тази балада писана е за нещастни,

                                           да слушат и унесени да тлеят... 

                                           с всеки следващ стих,

                                           да се чудят за какво живеят.

                                           Тя погледа обезличава...

                                           и пак, и пак възнасям се в небето,

                                           със сълзи пълнят се очите,

                                           сякаш пеят те самите.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Паунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...