4.12.2008 г., 23:08

Балада

862 0 0

                                           Пак звучи любимата ми песен

                                           и пак възнасям се в небето,                                                   

                                           със сълзи пълнят се очите,

                                           сякаш пеят те самите.

                                           С чаша вино спомените връщам,

                                           баладата сърцето ми обръща,

                                           с нежна музика и мъка скрита,

                                           наяве вече е тъгата ми прикрита.

                                           За наздраве някой вдига чаша:

                                           "Да е все така компанията наша",

                                           събрали сме се уж за веселба,

                                           а в тълпата гаснеща душа.

                                           Едва ли мене само песента вълнува,

                                           все някой има, който се преструва,,

                                           който смее се, а музиката го стопява

                                           и за нещо тъжно спомен му навява.

                                           Тази балада писана е за нещастни,

                                           да слушат и унесени да тлеят... 

                                           с всеки следващ стих,

                                           да се чудят за какво живеят.

                                           Тя погледа обезличава...

                                           и пак, и пак възнасям се в небето,

                                           със сълзи пълнят се очите,

                                           сякаш пеят те самите.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Паунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...