4 дек. 2008 г., 23:08

Балада

863 0 0

                                           Пак звучи любимата ми песен

                                           и пак възнасям се в небето,                                                   

                                           със сълзи пълнят се очите,

                                           сякаш пеят те самите.

                                           С чаша вино спомените връщам,

                                           баладата сърцето ми обръща,

                                           с нежна музика и мъка скрита,

                                           наяве вече е тъгата ми прикрита.

                                           За наздраве някой вдига чаша:

                                           "Да е все така компанията наша",

                                           събрали сме се уж за веселба,

                                           а в тълпата гаснеща душа.

                                           Едва ли мене само песента вълнува,

                                           все някой има, който се преструва,,

                                           който смее се, а музиката го стопява

                                           и за нещо тъжно спомен му навява.

                                           Тази балада писана е за нещастни,

                                           да слушат и унесени да тлеят... 

                                           с всеки следващ стих,

                                           да се чудят за какво живеят.

                                           Тя погледа обезличава...

                                           и пак, и пак възнасям се в небето,

                                           със сълзи пълнят се очите,

                                           сякаш пеят те самите.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Паунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...