Оставам. Ни крачка назад!
Тегне върху ми всемирът.
Атласовско бреме. Но още
животът във мене пулсира.
Оставам. Ни крачка назад!
Приведен, но не на колене.
Забравих любов и омраза,
забравих сълзите солени.
Понякога тайно завиждам
на грешните рожби човешки.
От звездната арка укривам
болка, стократно по-тежка...
Самотникът приживе,
казват, умира...
© Александър Todos los derechos reservados
Като за Атлас!
Поздравления, Сашо!