21 jun 2017, 11:30

Балада за спомена

  Poesía
774 0 0

 

 

 

                  Утрото разплакано се мръщи.

                  Небето посивяло е от скука.

                  Ограбен спомен, отново се връща

                  да заживее скришно тук, при бука.

 

                   Ще дойде буря и тя ще отвее

                   ненужното, на времето в боклука,

                   а споменът дали ще оживее

                   забравен, тихо, в някоя пролука?

 

                  И никой няма за него да жали.

                  Изгубен някъде, той ще се рее.

                  Продавани са всички идеали,

                  а този смешен спомен за къде е ?

 

                  В позлата есента ще пожълтее.

                  Ще запламти в оранжево червено,

                  а после ще се втурне снеговеят,

                  да разкраси земята изранена.

 

                  Споменът, от своята хралупа,

                  ще заплаче за съдбата изморена,

                  за срещите тук, някога, при бука,

                  с тайната любов... и споделена.

 

                  Идват хора, минават от тука,

                 предатели с омрази и завери,

                 приятели за радост и сполука,

                 а той шепти за мигове измрели.

 

                Днес, утрото разплакано се мръщи.

                Небето посивяло е от скука.

                Стар спомен чака някого пред къщи,

               за да разсее утрешната мъка.

 

 

 

                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...