21 июн. 2017 г., 11:30

Балада за спомена

778 0 0

 

 

 

                  Утрото разплакано се мръщи.

                  Небето посивяло е от скука.

                  Ограбен спомен, отново се връща

                  да заживее скришно тук, при бука.

 

                   Ще дойде буря и тя ще отвее

                   ненужното, на времето в боклука,

                   а споменът дали ще оживее

                   забравен, тихо, в някоя пролука?

 

                  И никой няма за него да жали.

                  Изгубен някъде, той ще се рее.

                  Продавани са всички идеали,

                  а този смешен спомен за къде е ?

 

                  В позлата есента ще пожълтее.

                  Ще запламти в оранжево червено,

                  а после ще се втурне снеговеят,

                  да разкраси земята изранена.

 

                  Споменът, от своята хралупа,

                  ще заплаче за съдбата изморена,

                  за срещите тук, някога, при бука,

                  с тайната любов... и споделена.

 

                  Идват хора, минават от тука,

                 предатели с омрази и завери,

                 приятели за радост и сполука,

                 а той шепти за мигове измрели.

 

                Днес, утрото разплакано се мръщи.

                Небето посивяло е от скука.

                Стар спомен чака някого пред къщи,

               за да разсее утрешната мъка.

 

 

 

                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...