LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
6 mar 2013, 14:42

Баладично

  Poesía » Civil
1.2K 0 5

Бурята

донесе есента,

хладна и дъждовна

като мъка.

Не можа

да се сбогува с пролетта,

ни на лятото

със топлата прегръдка.

 

Бе далече,

бе почти сама,

само вятърът

гостуваше ù нощем.

През ключалката

надничаше едва

мракът

и увисваше безсрочен.

 

Тя запомни

белоногата върба

с ласките

под нежните ù вейки,

сърцебиенето

лудо на нощта,

огъня

по устните им слети.

 

Тя запомни...

после тишина...

в самота

окапаха листата,

и понесе

тихата река

бялата забрадка

на луната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0