LYCKI (Росица Петрова)
301 2086
6.03.2013 г., 14:42 ч.

Баладично 

  Поезия » Гражданска
734 0 5

Бурята

донесе есента,

хладна и дъждовна

като мъка.

Не можа

да се сбогува с пролетта,

ни на лятото

със топлата прегръдка.

 

Бе далече,

бе почти сама,

само вятърът

гостуваше ù нощем.

През ключалката

надничаше едва

мракът

и увисваше безсрочен.

 

Тя запомни

белоногата върба

с ласките

под нежните ù вейки,

сърцебиенето

лудо на нощта,

огъня

по устните им слети.

 

Тя запомни...

после тишина...

в самота

окапаха листата,

и понесе

тихата река

бялата забрадка

на луната.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??