LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
Mar 6, 2013, 2:42 PM

Баладично

  Poetry » Civic
1.2K 0 5

Бурята

донесе есента,

хладна и дъждовна

като мъка.

Не можа

да се сбогува с пролетта,

ни на лятото

със топлата прегръдка.

 

Бе далече,

бе почти сама,

само вятърът

гостуваше ù нощем.

През ключалката

надничаше едва

мракът

и увисваше безсрочен.

 

Тя запомни

белоногата върба

с ласките

под нежните ù вейки,

сърцебиенето

лудо на нощта,

огъня

по устните им слети.

 

Тя запомни...

после тишина...

в самота

окапаха листата,

и понесе

тихата река

бялата забрадка

на луната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0