21 nov 2024, 19:33

Балканска рапсодия

  Poesía
327 1 1

БАЛКАНСКА РАПСОДИЯ

 

... и щом наметнат първите слани

в дъбравите ми сребърни савани,

и аз ще хлътна в зимните си дни –

пешак, нарамил родните Балкани,

 

с огромните си денкове печал,

натресена, дори под наем взета –

да плачеш ли? – не ти достига жал,

да я възпееш? – то умря поета,

 

от черните стрелци на Искандер,

през лагерите в Ловеч, в Голи Оток,

кошмарът тук остава все тъй чер! –

на тия зли вулкани от жестокост,

 

земя отдавна никой не яде,

но тук камата нивга не ръждясва,

и парвенюто властва – бейзаде! –

и неговата свита е опасна,

 

ще си потъвам в Мировата скръб,

изсипана в тонажи от романи,

с флигорните на Брегович на гръб,

обесен с финтифлюшките на Яни,

 

и в моя сън Вангелис ще звъни,

дайре ли на бунището изрови?...

Когато стегнат първите слани

поляните със сребърни окови.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма такава поезия!

    от черните стрелци на Искандер,
    през лагерите в Ловеч, в Голи Оток,
    кошмарът тук остава все тъй чер! –
    на тия зли вулкани от жестокост,

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...