БАЛКАНСКА РАПСОДИЯ
... и щом наметнат първите слани
в дъбравите ми сребърни савани,
и аз ще хлътна в зимните си дни –
пешак, нарамил родните Балкани,
с огромните си денкове печал,
натресена, дори под наем взета –
да плачеш ли? – не ти достига жал,
да я възпееш? – то умря поета,
от черните стрелци на Искандер,
през лагерите в Ловеч, в Голи Оток,
кошмарът тук остава все тъй чер! – ...