Балканска рапсодия
БАЛКАНСКА РАПСОДИЯ
... и щом наметнат първите слани
в дъбравите ми сребърни савани,
и аз ще хлътна в зимните си дни –
пешак, нарамил родните Балкани,
с огромните си денкове печал,
натресена, дори под наем взета –
да плачеш ли? – не ти достига жал,
да я възпееш? – то умря поета,
от черните стрелци на Искандер,
през лагерите в Ловеч, в Голи Оток,
кошмарът тук остава все тъй чер! –
на тия зли вулкани от жестокост,
земя отдавна никой не яде,
но тук камата нивга не ръждясва,
и парвенюто властва – бейзаде! –
и неговата свита е опасна,
ще си потъвам в Мировата скръб,
изсипана в тонажи от романи,
с флигорните на Брегович на гръб,
обесен с финтифлюшките на Яни,
и в моя сън Вангелис ще звъни,
дайре ли на бунището изрови?...
Когато стегнат първите слани
поляните със сребърни окови.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени