2 abr 2006, 23:17

БАЛОН

  Poesía
1K 0 8
                           БАЛОН


Продавам душата си ръждива за скрап,
за нея не искам и грош,
да я потулят в забрава в тъмния свят,
на зейнала бездна в пустата нощ.

Ще намеря лице без израз студено,
с очи от прилепнал сив прах,
тъй няма да гледам добряшки смирено,
няма да сещам ни болка,ни страх.

Навместо сърце ще сложа камбана-
хладна,студена като зимния стон,
само тъй ще оцелея,при вас ще остана,
надут с хелий,но празен балон...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...