БАЛОН
БАЛОН
Продавам душата си ръждива за скрап,
за нея не искам и грош,
да я потулят в забрава в тъмния свят,
на зейнала бездна в пустата нощ.
Ще намеря лице без израз студено,
с очи от прилепнал сив прах,
тъй няма да гледам добряшки смирено,
няма да сещам ни болка,ни страх.
Навместо сърце ще сложа камбана-
хладна,студена като зимния стон,
само тъй ще оцелея,при вас ще остана,
надут с хелий,но празен балон...
Продавам душата си ръждива за скрап,
за нея не искам и грош,
да я потулят в забрава в тъмния свят,
на зейнала бездна в пустата нощ.
Ще намеря лице без израз студено,
с очи от прилепнал сив прах,
тъй няма да гледам добряшки смирено,
няма да сещам ни болка,ни страх.
Навместо сърце ще сложа камбана-
хладна,студена като зимния стон,
само тъй ще оцелея,при вас ще остана,
надут с хелий,но празен балон...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
