Apr 2, 2006, 11:17 PM

БАЛОН

  Poetry
1K 0 8
                           БАЛОН


Продавам душата си ръждива за скрап,
за нея не искам и грош,
да я потулят в забрава в тъмния свят,
на зейнала бездна в пустата нощ.

Ще намеря лице без израз студено,
с очи от прилепнал сив прах,
тъй няма да гледам добряшки смирено,
няма да сещам ни болка,ни страх.

Навместо сърце ще сложа камбана-
хладна,студена като зимния стон,
само тъй ще оцелея,при вас ще остана,
надут с хелий,но празен балон...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...