Чудно красива.
Умна и добра.
Сърцето ми гори.
Къде ли те не дирих?
Под камъни, дърва, гори омайни...
Там срещнах само празнота.
Уви...
Нима душата си аз трябва да кривя?
И... просто да се примиря?
Нима това е любовта?!...
О, не, не е това, но и да беше, аз нямаше да разбера.
Дали подминала не ме е тя?
© Тео Todos los derechos reservados