Чудно красива.
Умна и добра.
Сърцето ми гори.
Къде ли те не дирих?
Под камъни, дърва, гори омайни...
Там срещнах само празнота.
Уви...
Нима душата си аз трябва да кривя?
И... просто да се примиря?
Нима това е любовта?!...
О, не, не е това, но и да беше, аз нямаше да разбера.
Дали подминала не ме е тя?
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up