21 oct 2008, 22:10

Баща на мъката 

  Poesía » Otra
678 0 11

Над масите гласът си бе разпасал,

във стари мисли за живота тежък,

а погледът му от сълзи обрасъл

и бавно се надигаше копнежът,

за нея, тъй бленувана принцеса

разголила душата му кат просяк,

се молеше да капне малко нежност,

в очите две... изгарящи кат восък.

 

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??