Oct 21, 2008, 10:10 PM

Баща на мъката 

  Poetry » Other
679 0 11

Над масите гласът си бе разпасал,

във стари мисли за живота тежък,

а погледът му от сълзи обрасъл

и бавно се надигаше копнежът,

за нея, тъй бленувана принцеса

разголила душата му кат просяк,

се молеше да капне малко нежност,

в очите две... изгарящи кат восък.

 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??