Над масите гласът си бе разпасал,
във стари мисли за живота тежък,
а погледът му от сълзи обрасъл
и бавно се надигаше копнежът,
за нея, тъй бленувана принцеса
разголила душата му кат просяк,
се молеше да капне малко нежност,
в очите две... изгарящи кат восък.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up